Постинг
05.05.2020 09:50 -
Обич, усмивка и две, три топли думи!
Преди 4 година съм писала за обичта, усмивката и две, три топли думи. И за това, че се мислим за безмъртни, сякаш сме създатели на този свят.
Днес земята се е разлюляла от вирус, за да ни направи смирени, любящи и ценящи. Един невидим вирус ни победи. Да, с корона... Но по-малък от капка вода.
И чакаме денят, когато ще излезем по улиците, за да прегърнем познати, и да се усмихнем на непознати.
Да дариш обич - една усмивка и две, три топли думи! Една усмивка и две, три топли думи - това е истинското спокойствие и щастие на всеки човек! А защо ли ни е толкова трудно, да обичаме? Обиждаме се, завиждаме си, бием се по пътищата, като улични хаймани, правим се на силни и велики... а всъщност сме една шепа земя... Живеем живот, като великани и се мислим за безсмъртни. Усмихваме се под мустак, сякаш сме създатели на този свят, присмиваме се, гледаме чуждата болка с насмешка... и не се замисляме, че утре ние ще се окажем паднали... На какво се надяваме? Какво очакваме? Толкова ли е трудно обич да дарим? Да бъдем добри! Да даряваме обич! Да получаваме обич! Да бъдем щастливи! Или чакаме да се разлюля цялата земя... да ни погали буря и огън... и като свещ да се стопим... за да разберем, че само една природна стихия, може да ни направи смирени, любящи, ценящи. Да оценим, че в този живот, не богатства, власт, пари, сила се крие в нашето щастие, а само ОБИЧ, УСМИВКА и две, три ТОПЛИ ДУМИ! Ели Зарева
Днес земята се е разлюляла от вирус, за да ни направи смирени, любящи и ценящи. Един невидим вирус ни победи. Да, с корона... Но по-малък от капка вода.
И чакаме денят, когато ще излезем по улиците, за да прегърнем познати, и да се усмихнем на непознати.
Да дариш обич - една усмивка и две, три топли думи! Една усмивка и две, три топли думи - това е истинското спокойствие и щастие на всеки човек! А защо ли ни е толкова трудно, да обичаме? Обиждаме се, завиждаме си, бием се по пътищата, като улични хаймани, правим се на силни и велики... а всъщност сме една шепа земя... Живеем живот, като великани и се мислим за безсмъртни. Усмихваме се под мустак, сякаш сме създатели на този свят, присмиваме се, гледаме чуждата болка с насмешка... и не се замисляме, че утре ние ще се окажем паднали... На какво се надяваме? Какво очакваме? Толкова ли е трудно обич да дарим? Да бъдем добри! Да даряваме обич! Да получаваме обич! Да бъдем щастливи! Или чакаме да се разлюля цялата земя... да ни погали буря и огън... и като свещ да се стопим... за да разберем, че само една природна стихия, може да ни направи смирени, любящи, ценящи. Да оценим, че в този живот, не богатства, власт, пари, сила се крие в нашето щастие, а само ОБИЧ, УСМИВКА и две, три ТОПЛИ ДУМИ! Ели Зарева
Защо подлежат на забрана енергийните нап...
Нямам завършено "право"
НЯКОЛКО ЛЕСНИ ВЪПРОСА КЪМ КПЛ ГОРАНОВ
Нямам завършено "право"
НЯКОЛКО ЛЕСНИ ВЪПРОСА КЪМ КПЛ ГОРАНОВ
Няма коментари